15 ene 2004, 19:39

Хазарт

  Poesía
167 0 6

Играем с живота на вързано, значи...
Зарове... Покер... Рулетка...
Минутите бавно, безкрайно се влачат,
набъбва едната, ту другата сметка.

В ръцете умора тежи, като злато.
Залозите някак в години растат.
Играта изглежда до болка позната,
но няма я тръпката, порива млад.

Силите накак си, вече нестигат.
Инатът пословичен, само крепи ме.
Омраза и ярост в мен се надигат,
а той от ръкава... с карето разби ме.

Ухилено пита ме: - "Нова игра"?
Естествено! - казвам и гледам умислен.
Но този път, аз ще заложа Ва банк,
какво ще загубя? Нищета или нищо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отлично!За моите години не съм видяла много от живота,но съм убедена,че си прав в това,което казваш.
  • Много е хубаво
  • Страхотно е! Само че си мисля, че такова стихотворение може да напише само човек, който е изпитал разочарованието на голяма загуба в играта.
  • Отлично!За моите години не съм видяла много от живота,но съм убедена,че си прав в това,което казваш.
  • Много е хубаво