И тази нощ не спах... Разсъмна се накрая. Оглозгани ребра - проплаква тихо вятър сред скелета на голите ми нерви. Душата ми умря. Душата ми е болна - напразно вените шумят и пращат кръв, отекваща в главата. Разлива болка в болното ми тяло. Кому да кажеш, колко те боли... И няма божества. Светът е болка. И ти - животно, шибано с камшик, скимтящо, проскубало език, размекнато, пълзящо, парче месо на масата, в храма на Бога Болка.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.