Mar 30, 2005, 8:31 PM

И ТАЗИ НОЩ НЕ СПАХ...

  Poetry
227 0 10

 

И тази нощ не спах... Разсъмна се накрая.
Оглозгани ребра - проплаква тихо вятър
сред скелета на голите ми нерви.
Душата ми умря.
Душата ми е болна - напразно вените шумят
и пращат кръв, отекваща в главата.
Разлива болка в болното ми тяло.
Кому да кажеш, колко те боли...
И няма божества. Светът е болка.
И ти - животно, шибано с камшик, скимтящо,
проскубало език, размекнато, пълзящо, 
парче месо на масата, в храма
на Бога Болка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Иванов All rights reserved.

Comments

Comments