30 mar 2005, 20:31

И ТАЗИ НОЩ НЕ СПАХ...

  Poesía
230 0 10

 

И тази нощ не спах... Разсъмна се накрая.
Оглозгани ребра - проплаква тихо вятър
сред скелета на голите ми нерви.
Душата ми умря.
Душата ми е болна - напразно вените шумят
и пращат кръв, отекваща в главата.
Разлива болка в болното ми тяло.
Кому да кажеш, колко те боли...
И няма божества. Светът е болка.
И ти - животно, шибано с камшик, скимтящо,
проскубало език, размекнато, пълзящо, 
парче месо на масата, в храма
на Бога Болка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios