Камбанен звън...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Камбанен звън...И плаха утрин,
в която гълъбите се целуват.
Очите си притварят от любов.
И слънцето е розово и чисто.
Погалвам те в мислите, едва.
Представям си, че още спинкаш.
© Светослав Иванов All rights reserved.