Камбанен звън...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Камбанен звън...И плаха утрин,
в която гълъбите се целуват.
Очите си притварят от любов.
И слънцето е розово и чисто.
Погалвам те в мислите, едва.
Представям си, че още спинкаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
