Кога съм остарял? Задъхах се по стълбите.
Кога съм остарял? Задъхах се по стълбите.
И спрях, облегнат на прозореца... Аритмия.
А вън е пролет, бухнали в зелено
дърветата ликуват неприлично весели.
Кога се уморих? В началото на стълбата...
А щях да скитам по света, а щях да карам кораби.
Романи щях да пиша, пиеси... Дяволи!
Сърцето ми прескача, спрях между етажите.
Дали ще продължи?
Мълчи прозореца, а колко ли са стълбите
нагоре подредени, с еднаквите ми делници?
И коя мечта ще стигна, избелена от чакане?...
А може би е време да тръгна наобратно.
Ръце да плъзна кротко, надолу с парапета.
Стъпало след стъпало, да влача тежко стъпки.
Сред тъмното на входа, портиерът ме очаква.
© Светослав Иванов All rights reserved.
