Кога съм остарял? Задъхах се по стълбите.
Кога съм остарял? Задъхах се по стълбите.
И спрях, облегнат на прозореца... Аритмия.
А вън е пролет, бухнали в зелено
дърветата ликуват неприлично весели.
Кога се уморих? В началото на стълбата...
А щях да скитам по света, а щях да карам кораби.
Романи щях да пиша, пиеси... Дяволи!
Сърцето ми прескача, спрях между етажите.
Дали ще продължи?
Мълчи прозореца, а колко ли са стълбите
нагоре подредени, с еднаквите ми делници?
И коя мечта ще стигна, избелена от чакане?...
А може би е време да тръгна наобратно.
Ръце да плъзна кротко, надолу с парапета.
Стъпало след стъпало, да влача тежко стъпки.
Сред тъмното на входа, портиерът ме очаква.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
