Къде вървя ? Неонови простори, гробници от сгради. Сред тях луната скита - грозна нимфоманка. Тополите я пипат - пияни, разлюлени. Рекламите я къпят във червено. Къде съм тръгнал ? - Блъска в ушите мистичен страх, протегнал алчни лапи. Поглъща ме нощта, в корема съм на мрака, сред слузести секрети главите на мутанти ме гледат с луди погледи. Показват се езици - пъпчиви, кървави и сдъвкани с езици… И аз крещя ! - Продрано, нечовешки. Дълбая с нокти ръбести мазилки, пълзя, скимтя : стени, прозорци, каша, мърша… Не може да е вярно ! Градът ми връща ехо безнадежно. …Къде вървя ?
Ще срещна ли покой, изгубил се в тъмното ? С поглед на циклоп ми мига светофара. И нощните пътеки ме канят безпризорно. Една от тях ме води напосоки. И тихо стъпвам, следвам я послушно. …Ще бъде глухо падане, там долу - дето падна прилепа прехапал в зъби свойта малка вяра. Неоновата лампа ще се залюлее слисано. И пак ще забръмчи възторжено.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.