КЪДЕ ВЪРВЯ?

Къде вървя ?
Неонови простори, гробници от сгради.
Сред тях луната скита - грозна нимфоманка.
Тополите я пипат - пияни, разлюлени.
Рекламите я къпят във червено.
Къде съм тръгнал ? - Блъска в ушите
мистичен страх, протегнал алчни лапи.
Поглъща ме нощта, в корема съм на мрака,
сред слузести секрети главите на мутанти
ме гледат с луди погледи. Показват се езици -
пъпчиви, кървави и сдъвкани с езици…
И аз крещя ! - Продрано, нечовешки.
Дълбая с нокти ръбести мазилки,
пълзя, скимтя : стени, прозорци, каша, мърша…
Не може да е вярно !
Градът ми връща ехо безнадежно.
…Къде вървя ?

Ще срещна ли покой, изгубил се в тъмното ?
С поглед на циклоп ми мига светофара.
И нощните пътеки ме канят безпризорно.
Една от тях ме води напосоки.
И тихо стъпвам, следвам я послушно.
…Ще бъде глухо падане, там долу - дето падна прилепа
прехапал в зъби свойта малка вяра.
Неоновата лампа ще се залюлее слисано.
И пак ще забръмчи възторжено.