Mar 7, 2005, 9:28 PM

На Камелия Кондова

  Poetry
185 0 6

 

Здравей, стара приятелко!... Пак ли си пила?
Пийни още мъничко... налей, че до болка съм трезвен.
По очите ти виждам - прашни пътища минала,
а лицето ти - нива, набраздена от пръсти...
Налей!... И ме виж на какво ме превърнаха...
Така нека бъде... Да живеят простаците!
Като дрипави сенки сме повлекли подире си истини,
дето никой не иска... Нека пием, приятелко!
Да запеем, после да полеем пода с повърнато.
Да ни подгонят със сопи разни диви селяци.
Все едно! - ще ни хванат... Тогава, на кладата
ще се смеем и вием, и ще им плезим насреща езици.
Доволните селяни ще запазят с факли огньовете.
Когато пищиме от болка, аз ще хвана ръката ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Иванов All rights reserved.

Comments

Comments