7 mar 2005, 21:28

На Камелия Кондова

  Poesía
186 0 6

 

Здравей, стара приятелко!... Пак ли си пила?
Пийни още мъничко... налей, че до болка съм трезвен.
По очите ти виждам - прашни пътища минала,
а лицето ти - нива, набраздена от пръсти...
Налей!... И ме виж на какво ме превърнаха...
Така нека бъде... Да живеят простаците!
Като дрипави сенки сме повлекли подире си истини,
дето никой не иска... Нека пием, приятелко!
Да запеем, после да полеем пода с повърнато.
Да ни подгонят със сопи разни диви селяци.
Все едно! - ще ни хванат... Тогава, на кладата
ще се смеем и вием, и ще им плезим насреща езици.
Доволните селяни ще запазят с факли огньовете.
Когато пищиме от болка, аз ще хвана ръката ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios