На П.
протягаш във въздуха трепереща ръка.
И вместо другата да срещне там,
остава си протегната в пространството, самa?
И чувстваш ли съдбата досегаема
в момента, в който осъзнаваш,
че чувствата си хвърляше напразно
и те при теб се връщат, но разбъркани и прашни?
Усети ли кога приключи всичко?
Моментът в който ти затвори
\n
И в който си разби сърцето?
\n\n
Любовта ти взе налога си от мен.
\nСбогувах се със тебе много пъти.
\nПред теб сърцето си разбивах,
\nно днес е вече за последно.
\n\n
Очите ти са пълни със отрова
\nИ срещам погледа ти лют навред,
\nНо в тебе аз не искам да поглеждам.
\nДотук съм с празните надежди.
\n\n
",1] ); //--> вратата към света на другите?
И в който си разби сърцето?
Любовта ти взе налога си от мен.
Сбогувах се със тебе много пъти.
Пред теб сърцето си разбивах,
но днес е вече за последно.
Очите ти са пълни със отрова
и срещам погледа ти лют навред,
но в тебе аз не искам да поглеждам.
Дотук съм с празните надежди.
\n
21.06.2005
\n23:14 p.m.\n \n\n***Сълзите ми се смесиха с дъжда -
и в мрака на душата ми препускат,
открадват радостта на младостта
и в камък моето сърце превръщат. \n
Студена буца в гърлото стои,
мълчи света, а нещо в мене куца.
Главата ми не спира да бучи -
в ума ми химикалката скрибуца.
На тебе само исках аз дам
от себе си най-светлата поема,
на волната ми пееща душа -\n
блестящата, най-приказната трела.
А вместо туй останах тъй безмълвна -
и мъката преглътнах тихо, бавно -
да е сбогуването ни спокойно,
раздялата ни да не е парадна.
След днес се чувствам толкова сама \n
само тупти сърцето ми сиротно -
и гледам бъдното в отворена врата -
и сещам как ми става по-самотно.
Но ти не спирай днешния си марш!
По пътя неотконно продължавай!
На твоята пътека - верен страж - \n
сърцето ми ще бъде твой приятел!
Бездомна се прибирам у дома -
и празно е леглото гдето спеше.
Сълзите ми се смесиха с дъжда,
що ей сега отгоре ми валеше.
5.01.2006\n
\n\n
",1] ); //-->
21.06.2005
23:14 p.m.© Биляна Русева All rights reserved.
Поздрави!
