Julia_Says (Биляна Русева)

Писмо II 🇧🇬

Още една екзистенциална безсмислица в епистоларен жанр, която искам да споделя с теб...
Държа да отбележа, че хиперболата е широко използван метод в
тая творба.
Здравей отново! Спомняш ли си най-лошите си моменти?
Не ги забравяй никога! Само те са си лично твои - онези ...

Julia_Says

Essays

2006-08-30T12:37:46+03:00 121 2

Писмо 🇧🇬

Посветено на скъпия ми приятел Светослав Минев
Случвало ли ти се е да искаш нещо? Но само с отчаяното
разбиране, че не можеш да го имаш. Само с егоистичния
стремеж да придобиеш, да използваш, да притежаваш, дори
след известно време да захвърлиш, но само с целта да си го ...

Julia_Says

Essays

2006-08-30T12:30:25+03:00 123 2

Моята молитва 🇧🇬

Прати ми някого да ме обича!
Нуждая се аз силно от прегръдка,
Която да ме пази от вреда, от плискащия дъжд.
Дай ми жълто лято!
Боже! Чувствам леден мрак! ...

Julia_Says

Poetry

2006-08-24T01:18:12+03:00 115 4

Помахай ни за сбогом 🇧🇬

Назад не се обръщай - от утре ще е късно. Към мен недей поглежда, че вътре в мен е тъмно. Сълзите ми преливат, в сърцето се обръщат. Нима не ти е ясно, че мразя да е късно? Не трябва да си мислиш. Не трябва да си спомняш! Напред ти продължавай. За нас недей си спомня - назад - недей се връща! Сълзит ...

Julia_Says

Poetry

2006-08-23T13:04:57+03:00 99 2

На една приятелка 🇧🇬

На две душата ми е разделена –
половината остана с теб.
На път е време вече да поема,
За да се срещна със живота на поет.
Това, което трябваше да кажа – ...

Julia_Says

Poetry

2006-08-23T00:43:36+03:00 109 4

Завръщане в бъдещето 🇧🇬

Завръщането не е никак леко. Не съм това, което бях преди. Животът ми – разклонена пътека, с разпръснати по нея страх и смях. Но имам шанса - ето - мога, а пътят ми дотам е много къс. Ще се опитам да си върна времето - и ще се върна у дома за първи път. Ще се огледам в себе си и пак ще забележа, как ...

Julia_Says

Poetry

2006-08-23T00:41:22+03:00 85

На П. 🇧🇬

Познато ли ти е чувството, когато
протягаш във въздуха трепереща ръка.
И вместо другата да срещне там,
остава си протегната в пространството, самa?
И чувстваш ли съдбата досегаема ...

Julia_Says

Poetry

2006-08-22T18:08:16+03:00 111 12

За една неизбежна раздяла 🇧🇬

Сълзите ми се смесиха с дъжда -
и в мрака на душата ми препускат,
открадват радостта на младостта
и в камък моето сърце превръщат.
Студена буца в гърлото стои, ...

Julia_Says

Poetry

2006-08-22T18:04:53+03:00 114 4

Реторичният въпрос 🇧🇬

Стената пак около мен е и пак със четири прегради ме обгражда. Ограничена съм – навън и не поглеждам – изчезна в мене вече всякаква надежда. Във кръг пак мисли с чувства се въртят. Ръцете от умора ме болят. И в огледалната стена с усмивка се поглеждам. И как отново себе си не разпознавам, И как позн ...

Julia_Says

Poetry

2006-08-22T18:02:51+03:00 84 8

Голямата любов е все несподелена 🇧🇬

Дали, защото аз не те разбрах и пътя си към тебе не открих? Дали, защото ти не бе до мен в моментите, когато имах нужда? В ината си и двама прави бяхме. Решихме бързо, че един за друг не сме. И - теб те няма, аз съм наранена... Голямата любов е все несподелена. Отвън вали, аз гледам планината. Усеща ...

Julia_Says

Poetry

2006-08-21T00:17:53+03:00 137 6

Върви 🇧🇬

Вратата е отворена, очаквам да си тръгнеш. Завинаги оттук да отлетиш. Върви си, моля те, не спирай! Избрал си път, по който да вървиш. Снегът навява преспи тъжни. Отвън е мрачно, тук е пусто, И чакам скоро да напуснеш. Недей леда стопява - отиди си! Избрал си път, по който да вървиш. Не се обръщай и ...

Julia_Says

Poetry

2006-08-21T00:09:26+03:00 100 8

Белегът 🇧🇬

Ще дойде ден и ти ще разбереш,
че аз съм белегът от смъртната ти рана,
че времето не би ме заличило,
че болката ще става по–голяма!
Светът накръст ти преброди - ...

Julia_Says

Poetry

2006-08-20T19:25:43+03:00 126 12