На една приятелка
113
0
4
На две душата ми е разделена –
половината остана с теб.
На път е време вече да поема,
За да се срещна със живота на поет.
Това, което трябваше да кажа –
остана смътно някъде назад.
Разбираш ме - аз трябва да откажа,
защото чувствам вътре смъртен хлад.
Когато ме погледнеш във очите
И видиш мойте пълни със сълзи.
Спомни си всичко ти и помогни ми
да не забравя старите ни дни.
Повярвай в бъдното, не се страхувай.
Живей на скорост - винаги сега.
Когато спънат те и паднеш –
изправяй се с усмивка на уста!
Последна нощ. На сутринта си тръгвам.
И се отказвам да се променя.
Когато те погледна вече знам,
че ти си ми простила за това.
1.09.2005
половината остана с теб.
На път е време вече да поема,
За да се срещна със живота на поет.
Това, което трябваше да кажа –
остана смътно някъде назад.
Разбираш ме - аз трябва да откажа,
защото чувствам вътре смъртен хлад.
Когато ме погледнеш във очите
И видиш мойте пълни със сълзи.
Спомни си всичко ти и помогни ми
да не забравя старите ни дни.
Повярвай в бъдното, не се страхувай.
Живей на скорост - винаги сега.
Когато спънат те и паднеш –
изправяй се с усмивка на уста!
Последна нощ. На сутринта си тръгвам.
И се отказвам да се променя.
Когато те погледна вече знам,
че ти си ми простила за това.
1.09.2005
© Биляна Русева All rights reserved.
