На една приятелка
110
0
4
На две душата ми е разделена –
половината остана с теб.
На път е време вече да поема,
За да се срещна със живота на поет.
Това, което трябваше да кажа –
остана смътно някъде назад.
Разбираш ме - аз трябва да откажа,
защото чувствам вътре смъртен хлад.
Когато ме погледнеш във очите
И видиш мойте пълни със сълзи.
Спомни си всичко ти и помогни ми
да не забравя старите ни дни.
Повярвай в бъдното, не се страхувай.
Живей на скорост - винаги сега.
Когато спънат те и паднеш –
изправяй се с усмивка на уста!
Последна нощ. На сутринта си тръгвам.
И се отказвам да се променя.
Когато те погледна вече знам,
че ти си ми простила за това.
1.09.2005
половината остана с теб.
На път е време вече да поема,
За да се срещна със живота на поет.
Това, което трябваше да кажа –
остана смътно някъде назад.
Разбираш ме - аз трябва да откажа,
защото чувствам вътре смъртен хлад.
Когато ме погледнеш във очите
И видиш мойте пълни със сълзи.
Спомни си всичко ти и помогни ми
да не забравя старите ни дни.
Повярвай в бъдното, не се страхувай.
Живей на скорост - винаги сега.
Когато спънат те и паднеш –
изправяй се с усмивка на уста!
Последна нощ. На сутринта си тръгвам.
И се отказвам да се променя.
Когато те погледна вече знам,
че ти си ми простила за това.
1.09.2005
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Русева Всички права запазени
