23 авг. 2006 г., 00:43

На една приятелка

112 0 4
На две душата ми е разделена –
половината остана с теб.
На път е време вече да поема,
За да се срещна със живота на поет.

Това, което трябваше да кажа –
остана смътно някъде назад.
Разбираш ме   - аз трябва да откажа,
защото чувствам вътре смъртен хлад.

Когато ме погледнеш във очите
И видиш мойте пълни със сълзи.
Спомни си всичко ти и помогни ми
да не забравя старите ни дни.

Повярвай в бъдното, не се страхувай.
Живей на скорост   - винаги сега.
Когато спънат те и паднеш –
изправяй се с усмивка на уста!

Последна нощ. На сутринта си тръгвам.
И се отказвам да се променя.
Когато те погледна вече знам,
че ти си ми простила за това.

1.09.2005

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии