joanna_vas (Йоанна) joanna_vas (Йоанна)
223
Jun 2, 2005, 9:28 AM

Нехаят върховете /On line със Cefules/

  Poetry
123 0 10

Псалми 103
16 Защото като преминава вятърът над него, и няма го,
И мястото му го не познава вече.

Нехаят върховете покорени.
Вдовици,
от скръб изплакват хиляди
сълзи.
Нощта тежи,
като прокоба черна.
Земята
ненаситна е...
Не спира в имането да ламти.

По скалния венец минава гърбом
присъствието
нечие...
Понеже нямаше лице
и никой
не позна го -
откърти случването в дните.

Катерещият се нагоре към върха
се слива
с бялото на камъка -
обвивка лека
върху скалния отвес
побрала формата и същността му...

Нехаят върховете покорени.
Изкачването
не е ... самоцел,
а Път
разкрил се с промисъла Божи.

Смелчаци има всяко свое време,
гласът тревожен
ги зове.
Нехаят върховете
покорени,
но не ... непокореното сърце! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • cefules (Стефан Кръстев)
    cefules (Стефан Кръстев)
    Най-трудният е върха под сърчицето. Най-близък и най-недостъпен, с много проломи, изненади, опасни преходи и безпреходност, обратни наклони, коварни глетчери и опасност от лавини и все пак понякога имаме и криле.
  • Dimi (Дими)
    Dimi (Дими)
    Чудесни сте!
  • vesi-lina (Веска Алексиева)
    vesi-lina (Веска Алексиева)
    Не всички върхове са покорени...има още мило,а и смелчаците не са се свършили..Поздрав!
  • Nadya (Надя Вълканова)
    Nadya (Надя Вълканова)
    Един е пътят,
    много са пътеките,
    щастлив е този,
    който в залеза
    намери се.


    Поздрав!!!
  • joanna_vas (Йоанна)
    joanna_vas (Йоанна)
    Усмихвам се и върховете какво са - те са си просто върхове, а ние път сме по който преминаваме със сведена глава надолу Така разтварят се крилете и Земята всъшност е Небе - разтворено в очите ... Пътуване ...
    Благодаря за вникването Димичка, Марги, Наденце Весинка