Нехаят върховете /On line със Cefules/
Псалми 103
16 Защото като преминава вятърът над него, и няма го,
И мястото му го не познава вече.
Нехаят върховете покорени.
Вдовици,
от скръб изплакват хиляди
сълзи.
Нощта тежи,
като прокоба черна.
Земята
ненаситна е...
Не спира в имането да ламти.
По скалния венец минава гърбом
присъствието
нечие...
Понеже нямаше лице
и никой
не позна го -
откърти случването в дните.
Катерещият се нагоре към върха
се слива
с бялото на камъка -
обвивка лека
върху скалния отвес
побрала формата и същността му...
Нехаят върховете покорени.
Изкачването
не е ... самоцел,
а Път
разкрил се с промисъла Божи.
Смелчаци има всяко свое време,
гласът тревожен
ги зове.
Нехаят върховете
покорени,
но не ... непокореното сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Всички права запазени
