Вестин (Димитър Ганчев) Вестин (Димитър Ганчев)
59
Aug 8, 2006, 10:28 AM

Ника

  Poetry
161 0 24
Животът ни, като един куршум в цевта.
Друг няма, няма и да имаме.
И няма кой да ни научи как да се прицелваме.
Ще падаме, сразени сред стиха,
простреляни, но няма да умираме...
ще продължаваме, нали?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • hubavka (Жана Китова)
    hubavka (Жана Китова)
    Животът с нас играе си на сляпа баба,
    гризе ни ден, след ден и ни се подиграва.
    Сами се спъваме на равен път,
    забиваме си лакти във ребрата -
    разпънати и неуверени на кръстопът
    избираме посоката обратна.
    Затуй животът не издигам в култ,
    а просто чакам неговия катапулт.

    Великолепен образен стих!





  • svalka (Славка)
    svalka (Славка)
    Интересно!
  • didi_82 (Даниела Кирчева)
    didi_82 (Даниела Кирчева)
    Браво!
  • ches (Челси)
    ches (Челси)
    А има ли кой да се грижи за изправността на оръжието?! Защото не бих искала да продължа в рикошет.. Стихът е хубав!
    Поздрав!
  • Вестин (Димитър Ганчев)
    Вестин (Димитър Ганчев)
    Поздрави и на вас!