Вестин (Димитър Ганчев) Вестин (Димитър Ганчев)
59
8 авг. 2006 г., 10:28

Ника

162 0 24
Животът ни, като един куршум в цевта.
Друг няма, няма и да имаме.
И няма кой да ни научи как да се прицелваме.
Ще падаме, сразени сред стиха,
простреляни, но няма да умираме...
ще продължаваме, нали?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Ганчев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • hubavka (Жана Китова)
    hubavka (Жана Китова)
    Животът с нас играе си на сляпа баба,
    гризе ни ден, след ден и ни се подиграва.
    Сами се спъваме на равен път,
    забиваме си лакти във ребрата -
    разпънати и неуверени на кръстопът
    избираме посоката обратна.
    Затуй животът не издигам в култ,
    а просто чакам неговия катапулт.

    Великолепен образен стих!





  • svalka (Славка)
    svalka (Славка)
    Интересно!
  • didi_82 (Даниела Кирчева)
    didi_82 (Даниела Кирчева)
    Браво!
  • ches (Челси)
    ches (Челси)
    А има ли кой да се грижи за изправността на оръжието?! Защото не бих искала да продължа в рикошет.. Стихът е хубав!
    Поздрав!
  • Вестин (Димитър Ганчев)
    Вестин (Димитър Ганчев)
    Поздрави и на вас!