Вестин (Димитър Ганчев) Вестин (Димитър Ганчев)
59
8.08.2006 г., 10:28

Ника

160 0 24
Животът ни, като един куршум в цевта.
Друг няма, няма и да имаме.
И няма кой да ни научи как да се прицелваме.
Ще падаме, сразени сред стиха,
простреляни, но няма да умираме...
ще продължаваме, нали?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • hubavka (Жана Китова)
    hubavka (Жана Китова)
    Животът с нас играе си на сляпа баба,
    гризе ни ден, след ден и ни се подиграва.
    Сами се спъваме на равен път,
    забиваме си лакти във ребрата -
    разпънати и неуверени на кръстопът
    избираме посоката обратна.
    Затуй животът не издигам в култ,
    а просто чакам неговия катапулт.

    Великолепен образен стих!





  • svalka (Славка)
    svalka (Славка)
    Интересно!
  • didi_82 (Даниела Кирчева)
    didi_82 (Даниела Кирчева)
    Браво!
  • ches (Челси)
    ches (Челси)
    А има ли кой да се грижи за изправността на оръжието?! Защото не бих искала да продължа в рикошет.. Стихът е хубав!
    Поздрав!
  • Вестин (Димитър Ганчев)
    Вестин (Димитър Ганчев)
    Поздрави и на вас!