Преди
Преди
Преди да паднат небесата отгоре ми,
и преди да се изгоря в звездите,
преди да се скова от студ,
и да ми се разранят от тръни петите,
бях съвършено друга.
Божествата се препънаха в себе си,
сбъркаха ми всичките копнежи,
направиха ме цялата във белези,
безсрамно ми изядоха стремежите.
И какво, по дяволите, да ги правя
душата си и малкото сърце?!
Те нямат никой да ги хване здраво
и нагоре да ги пренесе.
Пейте сега, мои духове,
на всички погубени мои лица.
Само, че всички вече са глухи
и вече няма дори божества.
© Адриана Иванова All rights reserved.
