5.06.2006 г., 23:30

Преди

129 0 12

Преди

 

Преди да паднат небесата отгоре ми,

и преди да се изгоря в звездите,

преди да се скова от студ,

и да ми се разранят от тръни петите,

бях съвършено друга.

Божествата се препънаха в себе си,

сбъркаха ми всичките копнежи,

направиха ме цялата във белези,

безсрамно ми изядоха стремежите.

И какво, по дяволите, да ги правя

душата си и малкото сърце?!

Те нямат никой да ги хване здраво

и нагоре да ги пренесе.

Пейте сега, мои духове,

на всички погубени мои лица.

Само, че всички вече са глухи

и вече няма дори божества.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари