5 июн. 2006 г., 23:30

Преди

132 0 12

Преди

 

Преди да паднат небесата отгоре ми,

и преди да се изгоря в звездите,

преди да се скова от студ,

и да ми се разранят от тръни петите,

бях съвършено друга.

Божествата се препънаха в себе си,

сбъркаха ми всичките копнежи,

направиха ме цялата във белези,

безсрамно ми изядоха стремежите.

И какво, по дяволите, да ги правя

душата си и малкото сърце?!

Те нямат никой да ги хване здраво

и нагоре да ги пренесе.

Пейте сега, мои духове,

на всички погубени мои лица.

Само, че всички вече са глухи

и вече няма дори божества.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Адриана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии