Jul 17, 2006, 12:53 PM

При залез...

  Poetry
153 0 30
Пременено със старо сребро,
небето - златист кехлибар,
зовящо и тъжно в скръбта.
Мирише на люляк и вино,
проблясват надиплени нишки,
забравени песни, бледни акорди.
Черния бриз чертае спомените
от тъжния кладенец...
докато сълзите се търкулнат;
докато бездиханни затреперим;
докато душата простене
и се моли да забрави...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Илиева All rights reserved.

Comments

Comments