При залез...
Пременено със старо сребро,
небето - златист кехлибар,
зовящо и тъжно в скръбта.
Мирише на люляк и вино,
проблясват надиплени нишки,
забравени песни, бледни акорди.
Черния бриз чертае спомените
от тъжния кладенец...
докато сълзите се търкулнат;
докато бездиханни затреперим;
докато душата простене
и се моли да забрави...
небето - златист кехлибар,
зовящо и тъжно в скръбта.
Мирише на люляк и вино,
проблясват надиплени нишки,
забравени песни, бледни акорди.
Черния бриз чертае спомените
от тъжния кладенец...
докато сълзите се търкулнат;
докато бездиханни затреперим;
докато душата простене
и се моли да забрави...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
