При залез...
Пременено със старо сребро,
небето - златист кехлибар,
зовящо и тъжно в скръбта.
Мирише на люляк и вино,
проблясват надиплени нишки,
забравени песни, бледни акорди.
Черния бриз чертае спомените
от тъжния кладенец...
докато сълзите се търкулнат;
докато бездиханни затреперим;
докато душата простене
и се моли да забрави...
небето - златист кехлибар,
зовящо и тъжно в скръбта.
Мирише на люляк и вино,
проблясват надиплени нишки,
забравени песни, бледни акорди.
Черния бриз чертае спомените
от тъжния кладенец...
докато сълзите се търкулнат;
докато бездиханни затреперим;
докато душата простене
и се моли да забрави...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
