dolly (Доли) dolly (Доли)
35
Jul 5, 2006, 4:22 PM

(Про)зрение

  Poetry
167 0 32
(Про)зрение Бели тояжки потропват и водят слепци в лабиринти от мъртвородени желания. Вкопчени в ехото, вярващи тъжни души не познават ни изгреви светли, ни залези. Изходи няма, объркани следват звука, отразен многократно - размити са смислите. Щом във верига се сключат ръка във ръка, тя заменя очите незрящи със виждащи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доли All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Lyudmila (Люси)
    Lyudmila (Люси)
    Много хубаво!
  • deyana (Деяна)
    deyana (Деяна)
    Хубаво е!
  • liastovicata (Поли)
    liastovicata (Поли)
    Браво Доли!
    Обич и съпричастност звучи от стиха ти!
    Сърдечен поздрав!
    Бъди щастлива
  • zlati_ival (Златка Вълкова)
    zlati_ival (Златка Вълкова)
    Хубав стих, Доли. Браво на теб.
  • Веси (Весела Кънчева)
    Веси (Весела Кънчева)
    Браво, Доли! Има сайт- безмонитор за незрящи хора- из-прати го- те обичат поезия и съм сигурна, че ще им хареса, аз съм изпращала мои стихове, опитай! От мен (6)