5 jul 2006, 16:22

(Про)зрение

  Poesía
166 0 32
(Про)зрение Бели тояжки потропват и водят слепци в лабиринти от мъртвородени желания. Вкопчени в ехото, вярващи тъжни души не познават ни изгреви светли, ни залези. Изходи няма, объркани следват звука, отразен многократно - размити са смислите. Щом във верига се сключат ръка във ръка, тя заменя очите незрящи със виждащи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво!
  • Хубаво е!
  • Браво Доли!
    Обич и съпричастност звучи от стиха ти!
    Сърдечен поздрав!
    Бъди щастлива
  • Хубав стих, Доли. Браво на теб.
  • Браво, Доли! Има сайт- безмонитор за незрящи хора- из-прати го- те обичат поезия и съм сигурна, че ще им хареса, аз съм изпращала мои стихове, опитай! От мен (6)