5.07.2006 г., 16:22

(Про)зрение

168 0 32
(Про)зрение Бели тояжки потропват и водят слепци в лабиринти от мъртвородени желания. Вкопчени в ехото, вярващи тъжни души не познават ни изгреви светли, ни залези. Изходи няма, объркани следват звука, отразен многократно - размити са смислите. Щом във верига се сключат ръка във ръка, тя заменя очите незрящи със виждащи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доли Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво!
  • Хубаво е!
  • Браво Доли!
    Обич и съпричастност звучи от стиха ти!
    Сърдечен поздрав!
    Бъди щастлива
  • Хубав стих, Доли. Браво на теб.
  • Браво, Доли! Има сайт- безмонитор за незрящи хора- из-прати го- те обичат поезия и съм сигурна, че ще им хареса, аз съм изпращала мои стихове, опитай! От мен (6)