Равносметка
Изграждаме в душите си стени,
на мислите си слагаме окови,
разделяхме се със мечти,
за които вече не говорим.
Забравихме, че може да боли,
прелистваха ни с мазни пръсти,
продавахме се за пари,
разпънахме Спасителя на кръста.
От този свят си тръгваме сами,
нима така и не живяхме,
мечтахме с принцът на Екзюпери,
но себе си така и не разбрахме.
на мислите си слагаме окови,
разделяхме се със мечти,
за които вече не говорим.
Забравихме, че може да боли,
прелистваха ни с мазни пръсти,
продавахме се за пари,
разпънахме Спасителя на кръста.
От този свят си тръгваме сами,
нима така и не живяхме,
мечтахме с принцът на Екзюпери,
но себе си така и не разбрахме.
© Людмил All rights reserved.
)