21 may 2006, 17:21

Равносметка

  Poesía
168 0 38
Изграждаме в душите си стени,
на мислите си слагаме окови,
разделяхме се със мечти,
за които вече не говорим.

Забравихме, че може да боли,
прелистваха ни с мазни пръсти,
продавахме се за пари,
разпънахме Спасителя на кръста.

От този свят си тръгваме сами,
нима така и не живяхме,
мечтахме с принцът на Екзюпери,
но себе си така и не разбрахме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios