21.05.2006 г., 17:21

Равносметка

167 0 38
Изграждаме в душите си стени,
на мислите си слагаме окови,
разделяхме се със мечти,
за които вече не говорим.

Забравихме, че може да боли,
прелистваха ни с мазни пръсти,
продавахме се за пари,
разпънахме Спасителя на кръста.

От този свят си тръгваме сами,
нима така и не живяхме,
мечтахме с принцът на Екзюпери,
но себе си така и не разбрахме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Всички права запазени

Коментари

Коментари