Nov 9, 2005, 8:47 PM

РЕКВИЕМ

  Poetry
139 0 4

РЕКВИЕМ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

                      На децата от Лим

 

Дванадесет малки слънца в миг угаснаха…

Толкова млади цветя не разцъфнаха…

Чисти и светли души – като птици отлитнаха…

Дванадесет скъпи чеда не пораснаха!

 

Дванадесет болки в нашите тъжни сърца,

хапят и кървави рани дълбаят.

Разкъсват душите, защото умряха деца,

макар смъртта да е началото – не краят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Днес разбрах, че един човек, който пише в този сайт е загубил детето си. Явно мъката не подминава никого ...
  • Ще замълча тук, но ти имаш думи за всичко, поете!
  • Днес разбрах, че един човек, който пише в този сайт е загубил детето си. Явно мъката не подминава никого ...
  • Ще замълча тук, но ти имаш думи за всичко, поете!