9 нояб. 2005 г., 20:47

РЕКВИЕМ

138 0 4

РЕКВИЕМ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

                      На децата от Лим

 

Дванадесет малки слънца в миг угаснаха…

Толкова млади цветя не разцъфнаха…

Чисти и светли души – като птици отлитнаха…

Дванадесет скъпи чеда не пораснаха!

 

Дванадесет болки в нашите тъжни сърца,

хапят и кървави рани дълбаят.

Разкъсват душите, защото умряха деца,

макар смъртта да е началото – не краят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Днес разбрах, че един човек, който пише в този сайт е загубил детето си. Явно мъката не подминава никого ...
  • Ще замълча тук, но ти имаш думи за всичко, поете!
  • Днес разбрах, че един човек, който пише в този сайт е загубил детето си. Явно мъката не подминава никого ...
  • Ще замълча тук, но ти имаш думи за всичко, поете!