9 nov 2005, 20:47

РЕКВИЕМ

  Poesía
137 0 4

РЕКВИЕМ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

                      На децата от Лим

 

Дванадесет малки слънца в миг угаснаха…

Толкова млади цветя не разцъфнаха…

Чисти и светли души – като птици отлитнаха…

Дванадесет скъпи чеда не пораснаха!

 

Дванадесет болки в нашите тъжни сърца,

хапят и кървави рани дълбаят.

Разкъсват душите, защото умряха деца,

макар смъртта да е началото – не краят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Днес разбрах, че един човек, който пише в този сайт е загубил детето си. Явно мъката не подминава никого ...
  • Ще замълча тук, но ти имаш думи за всичко, поете!
  • Днес разбрах, че един човек, който пише в този сайт е загубил детето си. Явно мъката не подминава никого ...
  • Ще замълча тук, но ти имаш думи за всичко, поете!