Jun 16, 2006, 7:56 PM

Сбогуване

  Poetry
228 0 30
 На сбогуване те превръщам във стих,
 безпространствено тичащ във времето.
 Мигове-вечност във тебе открих.
 А ти откри ли в очите ми... себе си?

 Нашата среща е... ти знаеш... сбогуване,
 търсещо спомени в свойте въпроси...
 В нашето бъдеще кръстопътно пътуваме,
 в безмълвие другия в себе си носим...
 
 Неизречени думите отговор дирят,
 в непопитани, плачещи тихо сърца...
 Да... На кръстопътя всички пътища спират...
 И тръгват пак... Но носят нови имена...
  
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments

Comments