16 jun 2006, 19:56

Сбогуване

  Poesía
229 0 30
 На сбогуване те превръщам във стих,
 безпространствено тичащ във времето.
 Мигове-вечност във тебе открих.
 А ти откри ли в очите ми... себе си?

 Нашата среща е... ти знаеш... сбогуване,
 търсещо спомени в свойте въпроси...
 В нашето бъдеще кръстопътно пътуваме,
 в безмълвие другия в себе си носим...
 
 Неизречени думите отговор дирят,
 в непопитани, плачещи тихо сърца...
 Да... На кръстопътя всички пътища спират...
 И тръгват пак... Но носят нови имена...
  
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios