Сбогуване
На сбогуване те превръщам във стих,
безпространствено тичащ във времето.
Мигове-вечност във тебе открих.
А ти откри ли в очите ми... себе си?
Нашата среща е... ти знаеш... сбогуване,
търсещо спомени в свойте въпроси...
В нашето бъдеще кръстопътно пътуваме,
в безмълвие другия в себе си носим...
Неизречени думите отговор дирят,
в непопитани, плачещи тихо сърца...
Да... На кръстопътя всички пътища спират...
И тръгват пак... Но носят нови имена...
безпространствено тичащ във времето.
Мигове-вечност във тебе открих.
А ти откри ли в очите ми... себе си?
Нашата среща е... ти знаеш... сбогуване,
търсещо спомени в свойте въпроси...
В нашето бъдеще кръстопътно пътуваме,
в безмълвие другия в себе си носим...
Неизречени думите отговор дирят,
в непопитани, плачещи тихо сърца...
Да... На кръстопътя всички пътища спират...
И тръгват пак... Но носят нови имена...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бистра Малинова Все права защищены
