ЩЕ БЪДЕ БЯЛО И КРАСИВО
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
ЩЕ БЪДЕ БЯЛО И КРАСИВО
Задушно е... И въздух няма.
Мирише и на пот... И смет.
Над цялото ми поколение,
виси едно небе, беззвездно и изцъклено,
като око на мъртъв кон...
Пропука се челото ни... Процеди се,
и мътна кръв, и жълта гной....
Помътиха ни очите-стъклени.
А лицето ни,
посърна постепенно... Някак си
забравихме, че утрото е розово,
че, аз съм просто-ти, че всичките,
сме само... снопчета трева ...
Притисна ни тъга.
И от тежестта и –смазани,
превиха се на две краката ни,
и някак-постепенно, примирено,
на дъното се озовахме клекнали....
Поне да бяхме!- на колене
пред Тебе, Господи! - молитвени,
а то - подпрели лактите на пода,
готови сме да бъдем блудствани...
...Задушно е!... И въздух няма.
Устите ни са зинали и черни.
Дъхът ни лъха на отровно.
Защото, колко ли омраза
е сбирало по мъничко сърцето?...
Накрая ще се пръсне! И фонтанът,
от цялата ни нечистоплътна същност,
ще блъвне горе, като гейзер
от мръсен дъжд - като секрети,
ще се поръси в детските колички
по розовите бузи на децата...
...И децата ни ще станат идиоти!
Не са играли до насита в парка.
А там - по пейките, прострени,
лежат клошарите и пияните...
Мирише на повръщано и вкиснато.
И по цветята са разхождат кучета.
Поспират се за миг и ги пикаят.
Стопаните ги гледат влюбено...
А бурени сме сяли по градините!
Дърветата превърнахме във мебели.
И спарените,малки стаички
запълнихме с гнезда на птици...
...Къде ли ще живеят двете катерички,
на които давах орехи във парка?
Безжизнени и голи са поляните.
Расте татул и мухоморки.
Но нищо!.. Пак ще завали, ще дойде зимата
и бисерният сняг ще бъде бял и нежен...
Ще заличи полека локвите,
ще заличи... и крясъци и шумове,
на симулираните ни оргазми звуците...
И цялата ни нечистотия.
Тогава, някога... Непланираните още,
наши бебета
ще тичат, и ще хващат с шепи вятъра.
И кротко ще ги гледа слънцето.
Ще бъде бяло и красиво.
07.07.20065
© Светослав Иванов All rights reserved.
