7.07.2006 г., 21:11

ЩЕ БЪДЕ БЯЛО И КРАСИВО

275 0 54

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

 

               ЩЕ БЪДЕ БЯЛО И КРАСИВО

 

 

Задушно е... И въздух няма.

Мирише и на пот... И смет.

Над цялото ми поколение,

виси едно небе, беззвездно и изцъклено,

като око на мъртъв кон...

Пропука се челото ни... Процеди се,

и мътна кръв, и жълта гной....

Помътиха ни очите-стъклени.
А лицето ни,

посърна постепенно... Някак си

забравихме, че утрото е розово,

че, аз съм просто-ти, че всичките,

сме само... снопчета трева ...

Притисна ни тъга.

И от тежестта и –смазани,

превиха се на две краката ни,

и някак-постепенно, примирено,

на дъното се озовахме клекнали....

Поне да бяхме!- на колене

пред Тебе, Господи! - молитвени,

а то - подпрели лактите на пода,

готови сме да бъдем блудствани...

...Задушно е!... И въздух няма.

Устите ни са зинали и черни.

Дъхът ни лъха на отровно.

Защото, колко ли омраза

е сбирало по мъничко сърцето?...

Накрая ще се пръсне! И фонтанът,

от цялата ни нечистоплътна същност,
ще блъвне горе, като гейзер

от мръсен дъжд - като секрети,

ще се поръси в детските колички

по розовите бузи на децата...

...И децата ни ще станат идиоти!

Не са играли до насита в парка.

А там - по пейките, прострени,

лежат клошарите и пияните...

Мирише на повръщано и вкиснато.

И по цветята са разхождат кучета.

Поспират се за миг и ги пикаят.

Стопаните ги гледат влюбено...

А бурени сме сяли по градините!

Дърветата превърнахме във мебели.

И спарените,малки стаички

запълнихме с гнезда на птици...

...Къде ли ще живеят двете катерички,

на които давах орехи във парка?

Безжизнени и голи са поляните.

Расте татул и мухоморки.

Но нищо!.. Пак ще завали, ще дойде зимата

и бисерният сняг ще бъде бял и нежен...

Ще заличи полека локвите,

ще заличи... и крясъци и шумове,

на симулираните ни оргазми звуците...

И цялата ни нечистотия.

Тогава, някога... Непланираните още,

                                          наши  бебета                                                                                                                                                                                                                      

ще тичат, и ще хващат с шепи вятъра.

И кротко ще ги гледа слънцето.

Ще бъде бяло и красиво.

 

 

                                                                                                                                                         

                     

  

           07.07.20065                                                          

 

                                                                                                                                           

                                

                             

   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е тежък стихът ти,но дано е бяло и красиво.Хареса ми.Поздрави!!!
  • Бостанджиев прочети "По жицата"от ЙОРДАН ЙОВКОВ и после давай коментари!
  • Ти си бил голям всезнайко, Бостанджиев! Стихът е убиец!
  • МНОГО Е ТЪПО ТОВА СТИХЧЕ АМА МНОГОООООО!!!!!!!!
  • Поздравления! Силен, мъдър, изстрадан стих! Поезия на реализма!