veseto_83 (Веси Валентинова) veseto_83 (Веси Валентинова)
2
Mar 17, 2004, 8:04 PM

СПОМЕН

  Poetry
187 0 2

                                          СПОМЕН

Пламъкът бавно угасва,
обгърнат от хладна мъгла.
Скръбта в болка прераства,
а скуката -  в самота.

Мечти, зареяни в мрака,
поглед, втренчен в безкрая!
Това, което те чакат
дали ще дойде накрая?

Тягостно тежи тишината,
часовете бавно се нижат.
Взират се те в тъмнината,
въпреки че нищо не виждат.

Няма смисъл да спорят,
всичко е минало вече.
Стоят без да говорят,
потънали в спомен далечен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веси Валентинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • suffer_angelus (Иван Атанасов)
    suffer_angelus (Иван Атанасов)
    В първите три куплета се губи ритъма, римуването не е на най-високото възможно ниво, но идеята (доколкото успях да я схвана) е доста добра, въпреки, че е малко зацапана от недотам доброто качество на изпълнението.
  • suffer_angelus (Иван Атанасов)
    suffer_angelus (Иван Атанасов)
    В първите три куплета се губи ритъма, римуването не е на най-високото възможно ниво, но идеята (доколкото успях да я схвана) е доста добра, въпреки, че е малко зацапана от недотам доброто качество на изпълнението.