veseto_83 (Веси Валентинова) veseto_83 (Веси Валентинова)
2
17 мар. 2004 г., 20:04

СПОМЕН

185 0 2

                                          СПОМЕН

Пламъкът бавно угасва,
обгърнат от хладна мъгла.
Скръбта в болка прераства,
а скуката -  в самота.

Мечти, зареяни в мрака,
поглед, втренчен в безкрая!
Това, което те чакат
дали ще дойде накрая?

Тягостно тежи тишината,
часовете бавно се нижат.
Взират се те в тъмнината,
въпреки че нищо не виждат.

Няма смисъл да спорят,
всичко е минало вече.
Стоят без да говорят,
потънали в спомен далечен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веси Валентинова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • suffer_angelus (Иван Атанасов)
    suffer_angelus (Иван Атанасов)
    В първите три куплета се губи ритъма, римуването не е на най-високото възможно ниво, но идеята (доколкото успях да я схвана) е доста добра, въпреки, че е малко зацапана от недотам доброто качество на изпълнението.
  • suffer_angelus (Иван Атанасов)
    suffer_angelus (Иван Атанасов)
    В първите три куплета се губи ритъма, римуването не е на най-високото възможно ниво, но идеята (доколкото успях да я схвана) е доста добра, въпреки, че е малко зацапана от недотам доброто качество на изпълнението.