СПОМЕН
СПОМЕН
Пламъкът бавно угасва,
обгърнат от хладна мъгла.
Скръбта в болка прераства,
а скуката - в самота.
Мечти, зареяни в мрака,
поглед, втренчен в безкрая!
Това, което те чакат
дали ще дойде накрая?
Тягостно тежи тишината,
часовете бавно се нижат.
Взират се те в тъмнината,
въпреки че нищо не виждат.
Няма смисъл да спорят,
всичко е минало вече.
Стоят без да говорят,
потънали в спомен далечен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Веси Валентинова Todos los derechos reservados
