Jun 26, 2006, 1:02 PM

Тоя свят...

  Poetry
140 0 16
Във свят на поквара и купища злост,
когато човек е безумно отчаян,
в полето от златна трева светлокоса
усещам дъха на замрелия ден:

звездата гореща е нейде в небето-
жарава избухва,а вятър не вее
косите на морните селяни,дето
работят усърдно.Но песен се лее

за силното зърно,което налято
от хладния дъжд ще напълни
хамбари със бялото злато.

Но очите ни слепи са...

Кой има усет за тази
тъжна красота?




 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Романтична душа All rights reserved.

Comments

Comments

  • 6
  • Благодаря на всички вас,които си направихте труда да го прочетете!Бъдете благословени и винаги започвайте деня с усмивка!Прегръдки...
  • За хляба!!!
    Поздрави мила, хареса ми!
    Щастлив и слънчев ден
  • Имаме ли усет за тази
    тъжна красота?
    Петя, ти зададе въпроса,
    а всеки от нас ще си
    даде отговор.
    Много ми хареса.
  • Много е хубав, Петя! Браво! Поздравления!!!