26 jun 2006, 13:02

Тоя свят...

  Poesía
142 0 16
Във свят на поквара и купища злост,
когато човек е безумно отчаян,
в полето от златна трева светлокоса
усещам дъха на замрелия ден:

звездата гореща е нейде в небето-
жарава избухва,а вятър не вее
косите на морните селяни,дето
работят усърдно.Но песен се лее

за силното зърно,което налято
от хладния дъжд ще напълни
хамбари със бялото злато.

Но очите ни слепи са...

Кой има усет за тази
тъжна красота?




 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Романтична душа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • 6
  • Благодаря на всички вас,които си направихте труда да го прочетете!Бъдете благословени и винаги започвайте деня с усмивка!Прегръдки...
  • За хляба!!!
    Поздрави мила, хареса ми!
    Щастлив и слънчев ден
  • Имаме ли усет за тази
    тъжна красота?
    Петя, ти зададе въпроса,
    а всеки от нас ще си
    даде отговор.
    Много ми хареса.
  • Много е хубав, Петя! Браво! Поздравления!!!