Тоя свят...
Във свят на поквара и купища злост,
когато човек е безумно отчаян,
в полето от златна трева светлокоса
усещам дъха на замрелия ден:
звездата гореща е нейде в небето-
жарава избухва,а вятър не вее
косите на морните селяни,дето
работят усърдно.Но песен се лее
за силното зърно,което налято
от хладния дъжд ще напълни
хамбари със бялото злато.
Но очите ни слепи са...
Кой има усет за тази
тъжна красота?
когато човек е безумно отчаян,
в полето от златна трева светлокоса
усещам дъха на замрелия ден:
звездата гореща е нейде в небето-
жарава избухва,а вятър не вее
косите на морните селяни,дето
работят усърдно.Но песен се лее
за силното зърно,което налято
от хладния дъжд ще напълни
хамбари със бялото злато.
Но очите ни слепи са...
Кой има усет за тази
тъжна красота?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Романтична душа Всички права запазени
Прегръдки...
