В този ден...
А колко красива
мечтаех те!
В съня безспокоен
рисувах луни.
Черната песен
сиротно рисувах.
Тъй нявга,
сега
и понякога...
Господи!
При мене
замалко...
завинаги
спри!
На тъжна усмивка
заслона
бих бил.
Безбрежна тъга
на весели дни,
сърцето метежно
целувал бих.
Недей ме кори!
При мене
замалко...
завинаги
спри!
© Донърджак All rights reserved.

