В този ден...
А колко красива
мечтаех те!
В съня безспокоен
рисувах луни.
Черната песен
сиротно рисувах.
Тъй нявга,
сега
и понякога...
Господи!
При мене
замалко...
завинаги
спри!
На тъжна усмивка
заслона
бих бил.
Безбрежна тъга
на весели дни,
сърцето метежно
целувал бих.
Недей ме кори!
При мене
замалко...
завинаги
спри!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донърджак Все права защищены
