В този ден...
А колко красива
мечтаех те!
В съня безспокоен
рисувах луни.
Черната песен
сиротно рисувах.
Тъй нявга,
сега
и понякога...
Господи!
При мене
замалко...
завинаги
спри!
На тъжна усмивка
заслона
бих бил.
Безбрежна тъга
на весели дни,
сърцето метежно
целувал бих.
Недей ме кори!
При мене
замалко...
завинаги
спри!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донърджак Всички права запазени
